tais е! С демокрацията животът ни все повече и повече се променя. Някой от промените са добри- донесоха повече за някои.

За други демокрацията донесе- унижения, глад и безработица. С времето тези негативни промени все повече и повече се задълбочиха. Все по- трудно и тежко стана оцеляването ни.

Това важи и за работещите- които едва свързват двата края, а за безработните- безкраен ужас, страх за това ли мечтаехме когато се организираше новият строй.
Едва ли за това? Едва ли мечтите се свързаха с гладуващи, просещи деца с тъжни очи.

А те,  мислите стават все по- многобройни по улиците. Не ги спират нито снегът, затрупал тротоарите, нито 40 градосовата жега.

Наблюдавам ги- в началото много плахо и неуверено протягат ръка за мелостиня, с поглед сведен към земята. С всеки ден обаче държанието им се променя.

Стават все по- нагли, нахални, все по- уверени, че даже и злобни. Казват им-  милостиви хора " Ела,  ще ти купя закуска. " - а те най- нагло отговарят " Не, ща ти закуската- дай 1лев" .

Сигурно ги чакат някъде- гадни родители- и ако не занесат пари, отнасят як бой. А самите те боси, скъсани, мърляви, със злобно вече пламъче в очите, даже те псуват ако им откажеш левчето.

Всеки от нас- дал или недал парите отминава по- своя си път и никой не мисли, че утре тези деца ще са големи и вместо да просят вече ще крадат и обират...

www.images.google.com