tais е! Понякога има такива дни- изнервящи, стресиращи и особено натоварващи.
Не, че ежедневието ни е спокойно, сигурно, но аз говоря за другите дни, в които се запитваш " защо ли съм още жив" .

Без да съм суеверна, но ако наблюдаваме и отчитаме започването на всеки ден наистина ще видим, че денят си личи от сутринта.

Всички знаем, че  " утре" ще е натоварен ден, като всеки друг през последните години. Натоварен, но той започва, както обикновенно.

Но, " стресиращият ден" - започва така от ставането ни. Първо това, че си се поуспал- особено, когато пътуваш с чужд транспорт и гониш време. В първият момент- спира ти дъхът " успал съм се" , и започва надпревара- миене, грим, обличане. За кафе или закуска, няма и мисъл. Най- много цигара в движение.

Пастата за зъби не се отваря, четката за за зъби не застава на стойката, лицето полу обърсано, скъсан чорапогащник, блуза наопаки облякана и т. н. и т. н.

Без суеверие, но знаеш, че ще има проблеми и в службата. И то наистина има- може и шефът да се е успал, и неговата " паста" да не се отваря. Ама и той/ тя - защо си го изкарва на нас?

С каквото и да се захванеш този ден- не върви. На всичкото отгоре- ударено коляно в някой ръб, изкълчен глезен или пък ръка.

И много допълнителна, извънредна работа, която не може да се отложи. Чакаш с нетърпение да се стъмни, да мине този " кошмарен ден"  , и мечтаеш за утре- " дано утре е от другите неспокойни дни, но както обикновенно" .

www.images.google.com