tais е! Когато наблюдавам играта на малки деца се радвам- как дружески си разменят играчките. Всяко от тези деца е любопитно и с интерес разглежда чуждата играчка- и й се радва.

Тази гледка събужда в мен, нещо много мило и топло. Става ми приятно на душата. На по- късен етап обаче, се появява собственическото чувство- на притежание.

Въпреки, че някой запазват тая си толерантност до късен етап от живота си- да си споделят имуществото с приятели.

Това обаче, не важи за човеците- напр. за майките. За всяко дете майката е негова собствена, и не иска да я споделя с другите, дори с братята и сестрите си.

Ами, как стои въпросът- с жените в жимота им? Тях споделят ли ги с други? Отстъпват ли ги? Примеряват ли се лесно? Отказват ли се от- своето си?

Някой, остават деца- цял живот. Някои сами подтикват жените се към приятелите си.

Гледам играят карти- не им се върши нещо рутинно- и хайде " жена иди с еди кой си да свършите нещо, да пазарувате, да вземете децата и т.н.

А приятелите са винаги" под ръка" - готови, стават, помагат и така ден след ден. Това е, началото на края. До ден прекрасен ден, когато собствената ти съпруга и най- добрият ти приятел, вече не са само приятели...

Вече са открили, че се допълват, че се обичат, че искат да бъдат заедно и най- важното, че ти вече си излишен....

И сам си си ви виновен....

www.images.google.com