tais е! Нагледали сме се- кой над когото може си изкарва ядът. Нито е честно, нито е справедливо, но такъв е животът.
По- големите началници, над по- малките, те пък от своя страна по- веригата надолу, родители над деца и т. н.

Има хора дето си мислят, че те са единственно прави за всичко, че тяхното мнение е най- правилното, че техните решения са най- точните.

Отвсякъде се мъчат да обсебват, да командват и налагат мнение. Недай боже такъв човек да ти е началник. Каквото и да му кажеш, каквото и да направиш- все е недоволен. Не можеш му угоди.

Даже виждайки, че греши пак продължава да настоява на своето, а след това майсторски обръща нещата, че отново по- ниско стоящия " обира пешкира" .

Не само, че ни диктува  грешни решения ами ако не ги изпълним тежко ни.

Същото важи и за " диктотора" в къщи. Нито можеш угоди, нито можеш се оправда. Винаги ти си виновен. Диктува правила и стриктно следи за изпълнението им.

Дали е възможно да се противопоставим? Не знам, но знам, че се иска много силна воля и кураж.
Много кураж- да се изправиш, да си кажеш мнението и най- важното да го отстоиш.

Да не позволиш някои да ти налага правила е много трудно, даже почти невъзможно- осъзнавайки за колко много неща трябва воля, за да се пребориш.

Може и много да загубиш, но показвайки, че имаш силата и волята сам да определяш правилата получаваш уважение.
Започваш сам да уважаваш себе си, и принуждаваш и околните да го правят.

www.images.google.com