tais е! Добра свекърва:
" С кънки на краката, с портмоне в ръката и с лепинка на устата" . Това правило, важи за всички времена. Явно тихата война снаха- свекърва продължава цял живот.

Дали това важи и за сегашното време? Ще видим.

Съвсем отскоро, аз съм в позиция свекърва. Не се чувствам- поне за сега- по- различно от преди. Може би зависи, от първото впечатление между двете жени в живота на синовете ни.

Ако първото впечатление е добро и хубаво, значи с малки отстъпки нещата ще потръгнат. Поне, така се надявам. Трябва да има взаимно уважение, толерантност и отстъпчивост.

Нали в крайна сметка и двете трябва да направим щастлив синът ми. Слушала съм много за ревността към снахите. Еми, това много зависи от самите майки. Не ревнувам сина си, това чувство не ми е познато. Даже напротив- ако снахата направи сина ми щастлив, значи аз също ще бъда щастлива.

Не бива да има премълчаване, недоизказване, недомлъвки между тези две жени. Когато всичко се казва, значи може да се намери решение.

Нали и тя ( снахата) един ден, може да стане свекърва. Според мен трябва тези момичета да проявяват повече разбиране ( към свекървите си) .

Ама и свекървите, и за тях важи същото. Да не постъпваме така, както са постъпвали към нас, когато сме били млади снахи.

Против съм, към отживялото " майко" . Против съм и да се карат тези момичета, да си извържат езика. Трудно е. Разбирам ги. По- добре по- име, да ни наричат но да бъде искрено, отколкото изречено " майко", но да е лицемерно.

Защото с лицемерие, няма да я докараме до добър край, а именно да отгледаме достойни хора- за снахата- деца, а за свекървата- внуци.

www.images.google.com

Ако проумеят,че няма какво да делят- на едната е дете на другата съпруг- имат шанс.
Аз на моето свеки съм му много благодарна за помощта и женската солидарност.
Тя на мен - надявам се да има също за какво.