tais е! Насилието си е насилие под, каквато форма и да е. То може да бъде физическо и психическо. Не знам, кое е по- страшно. Май че, и едното и другото.

То остава големи и страшни поражения и върху тялото и върху психиката.

Оттам- насетне не е ясно, как ще се развие живота на това дете и в, каква посока ще тръгне.

Агресията, предизвиква агресия. Знаве. че деца преживели насилие също стават насилници- или поне по- големият процент от тях.

Особено страшно е, когато агресията е от близък човек- баща, майка и т. н.

Човек на който си имал доверие, на когото си разчитал и не си допускал, че може да ти причинява болка.

Говоря за домашното насилие над деца. А те са толкова малки, не могат да се грижат за себе си и не могат да се защитят.

Знаем, че има " агенции за защита на децата" , но грижите на държавата не са достатъчни.

Навсякъде около нас, има такава агресия, вижда ли я всеки ден. Какво можем да нааправим? Как, да правим нещо, когато сме случайни наблюдатели?

Как да кажем на майките- говорещи на децата си, че нямат време за тях- че правят огромна грешка?

Какво значи да нямаш време за детето си? Ами защо тогава си го създал? Не знаеше ли, че след раждането му, грижите за него са за цял живот?

Ако нямаш време за детето си, за кого тогава? - за мъжа си, любовника или за себе си имаш време.

От нямането на време, през шамарите се стига до насилието...

www.images.google.com

Някои родители не заслужават децата си, верно е, че различни проблеми могат да доведат до раздразнителност у възрастните, но това не е извинение да се бие и тормози дете...