www.images.google.com 
    tais e!Никога не съм си и помислила ,че в детските души от ранна възраст може да се натрупа толкова много болка. Винаги съм смятала че децата преживяват по- лесно, проблемите, трудностите , кавгите в къщи, пиянските истории- поради факта, че забравят по бързо.

   Улисани в училище, в игрите ,в компютрите по лесно забравят изброения до тук ужас.Само, че аз така съм си мислела- това, изобщо не било така.Изживения кошмар, не само не се забравя ,ами с времето така се натрупва в детското съзнание ,че се превръща в огромна омраза, спрямо човека който го е предизвикал.

   Не е за вярване, колко много болка, гняв и омраза може да таи в себе си една детска душа.И  факта, че децата си мълчат,не споделят не означава, че я няма.Трябва просто да се вгледаш по- задълбочено, да чуваш и четеш м/у редовете и веднага ще се уловиш скритият, и все още неосъзнат ужас и болка.Веднага се улавя и мълчаливият зов за помощ, за подкрепа.

  Но, родителите  улисани в тези си грижи - да решават неразрешимите си междуличностни проблеми, не виждат насълзените детски очи. Така, малко по- малко неполучили протегната ръка, тези деца разбират, че са сами в този живот ,че се налага да се справят сами,и че сами трябва да оцелеят.

   Стаената омраза към нараняващите ги превръща душите им "в огромна празнина"От рано ,осъзнават че трябва да бъдат агресивни и напористи.Никои не им е показал, как трябва да обичат, как да уважават.Не ги е научил на добро - а, и те не са го видели.Тогава, какво да очакваме от тях  като бъдещи големи хора... 

www.images.google.com

Съгласен съм.Децата са ,като попивателна. Могат да приемат и нашата омраза. Към личност,етнос,партия,религия и куп други неща.