tais е! Дали времето е такова, или ние го изтървахме, но сякаш не успяхме ( залутани в оцеляването) да възпитаме правилно децата си. Като, че ли не успяхме да им покажем, че парите не са най- важното в този живот.

Пропуснахме да ги научим на уважение към родители, възрастни хора или изобщо на уважение към всеки човек. Май, си изиграхме, лоша шега сами на себе си.

Помня, как самата аз се отнасях с уважение към първият си учител, към майка си, към възрастните хора. Как ставах в автобуса да отстъпя място, как когато сгреша умея да се извинявам и да поискам прошка.

Когато някои четат това, ще си помислят- " тази е шантава" . Може би е така, защото още вярвам, че доброто възпитание е важно.

Добрите маниери, добрите взаимоотношения са в основата, човек да се почувства пълноценен.

" Уважението" - сега е лицемерно, няма нищо общо с уважението преди.

Сега " уважение" се дава само на думи, и то само към богатите и " успелите". Нищо, че се знае кой как е забогатял, и че богатството е постигнато с не съвсем законни средства.

Наистина си изиграхме лоша шега, защото ние уважавахме истински родителите си, учителите си, но не научихме новото поколение, да уважава нас самите...

www.images.google.com