tais e! Народната поговорка гласи: " Не питай старило, а патило. "
Мъдри хора, умни хора, добри хора- всякакви хора живеят на тази зема. Но, каквито и да са, всички са подвластни на еднакви чувства и преживявавния. А всеки ги пречупва през собствения си нрав и характер.

Има много хора с доста години жизнен стаж, които не преживяват и 1/4 от живота на други, макар значително по- млади.
И точно това, гласи поговорката.

Дали някой нарежда нещата? Дали са предварително начертани и написани? Това са спорни въпроси. Някой вярват в предначертаната " съдба" , а други вярват, че човек сам гради живота си.

Лично аз, предпочитам да вярвам, че има " съдба" , защото в доста случаи няма обяснение нито на събитията, нито на действията ни.

Но за друго, искам да кажа- питам за опита, и дали той ни предпазва? Изобщо, не съм сигурна в това.

Когато, човек направи грешка, логично е да си извади поука, и да не я повтаря. На практика изобщо не е така. Зависи, каква е грешката, но доста често не само, че я повтаряме, ами и я потретваме.

В странен кръговрат- грешка след грешка. Уж се мъчим да я избегнем, да я познаем и заобиколим.
Нищо, че се измъчваме или пък страдме, или пък някой дружейки ни съветва, какво да направим- пак постоянно си ги повтаряме.

Грешките са " продукт" на борбата между " разум" и " сърце". Особенно грешките в любовта. " Разумът" - иска да ни предпази, а " сърцето" - ах, то отново греши.

Ето защо, вярвам в съдбата, а опитът за нищо не ни предпазва, само с годините го трупаме, като стаж.

www.images.google.com