tais е! Всичко струва пари- къщи, дрехи, коли, храна. За всяко нещо, трябва да се плати. Плащаш и получаваш.

Нали парите, не били всичко, но без тях не можеш да живееш, не можеш да получиш нищо от това, което желаеш.

На кучето, да ги хвърлиш няма да ги яде само ще ги подуши, но те кучета не знаят, какъв живот могат да ти осигурят парите.

И колкото повече ги имаш, толкова по- добре. Те могат да осигорят вечно забавление. Даже могат да ти купят и любов- разбира се платена, но все пак любов.

Гледам ги- млади хубави момичета с хубави дрешки и добро самочувствие хванати за ръка с доста позастарели мъже. Питам се, защо ли?

А, отговорът ми се натрапва- ами за пари.
Ясно е криза, няма работа- девойките разбират и виждат, как трудно се справят собствените им родители.

И са готови на всичко- за дрехи, бижута, парфюми. Та те, са деца- още с неясни приоритети, за двоето бъдеще, но с ясни цели за днешния ден.

Ден след ден- един, втори, трети... и все различни. А, какво ли ще им донесе бъдещето? Нали и те в един момент ще станат родители? Тежко е, за една майка да разбере, че дъщеря и е " жрица" , трудно се приема такова нещо, и не се преживява лесно.

Дано съвременните момичета, разберат, че ще бъдат търсени докато са млади, а след това са " зад борда" - изхвърлени, изодтавени и с разбита психика...

www.images.google.com

тяхното количество!

Първо-когато става дума за пари и покупки- не са ми приоритет.Второ -за да знаеш ,трябва да учиш.А се учи от патило ,не само от старило.В случая има и занаят да се учи,не ходене за покупки.И трето- ако правя нещо, го правя със собственото си желание.НИКОЙ не може да ме накара да правя или не нещо.Изборът е мой.А мама ме е научила да се боря сама.Това и правя.Не пълзя и не се моля и да прося.Уча с труд.Ако някой завижда -моля да заповяда и да опита.А що се отнася до любов-никога не съм плащала за нея.Ръката ми е отворена и винаги е свободен този,който не ме иска.

Браво на майките,които научават децата си да "летят",и ги подкрепят винаги.