tais е! Неизбежна е! Съпровождаща целият ни живот- така я описват поетите, и й отделят внимание наравно с любовта. И е истина.

Хванала са е за нас, като пиявица- впила нокти в душите ни. Дори, когато се радваме, изведнъж незнайно от къде идва една обреченост- тягостно чувство впило се в душите ни.

Върти се, гризе и разяжда от вътре, и покой не ни дава даже за миг, и такъв продължава животът ни- с болка в душите ни.

Даже, откъснато цвете може да носи болка в душите ни. Малкото коте, изхвърлено вънка- да носи болка в душите ни. Сираците, гладните, стари, бедните- също ни носят болка в душите ни.

Природни стихии, епидемии и икономически кризи- всичко ни носи болка в душите ни. Защо е такъв и кому нужен е?

А, избор остана ли? Живот болка в душите ни, а изборът- да променим душите си!